ЦентърЮгоизточноевропейски център за семиотични изследвания

“В най-широк смисъл, комуникацията може да се разглежда като предаване на влияния от една част на дадена жива система към друга, като по този начин се произвежда промяна. Онова, което се предава, са съобщения. Съставянето на съобщения представлява същността на семиотиката: техните приливи и отливи, начинът, по който са организирани и оформени, формулирани и опаковани от първоизточника и как биват разопаковани и обработени при получаването им от крайния адрес. По какъв начин контекстът, в който се осъществява цялата тази размяна, контролира създаването на съобщения, тяхното генериране и интерпретация? Процесът на размяна на съобщения, или семиозисът, е задължителна характеристика на всички сухоземни форми на живот. Точно тази способност за съдържане, копиране и изразяване на съобщения, за извличане на техния смисъл, разграничава живите от неживите организми с изключение на човешките агенти, като компютри и роботи, които могат да бъдат програмирани така, че да симулират комуникация, повече от всякакви други, често посочвани черти.”