ЦентърЮгоизточноевропейски център за семиотични изследвания

Доц. д-р Борислав Георгиев

 

Борислав Л. Георгиев (22 юни 1958 – 6 май 2020) е български езиковед, семиотик, езиков антрополог и публицист, доцент по съвременен български език в Нов български университет, където чете лекции по функционална грамотност и комуникативна граматика на българския език, езикова антропология, езикова прагматика, социолингвистика и семиотика на писмения текст.

 

Биография

Син е на езиковедката проф. д-р Елена Георгиева и на учителя по литература Любомир Георгиев Костадинов, Борислав Георгиев е роден на 22 юни 1958 г. в София.

Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1984 г., а от 1985 до 2005 г. работи в Секцията за съвременен български език на Института за български език при БАН. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема „Норма и масмедии“[1]. Старши научен сътрудник към БАН е от 1999. Хабилитира се с монографията „Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването“[2].

В Нов български университет изгражда първата в България концепция, методология и методика за обучение на функционална грамотност по български книжовен език.

В периода 1988 – 2007 г. води седмичната рубрика „Езикова култура с Борислав Георгиев“[3] в рамките на предаването „12 плюс 3“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Съавтор на предаването „Езикова култура за всекиго“ по образователната телевизия ЕСЕТ. Ръководител на проектите „Homo Balkanicus – знаковост и културна идентичност“ и „Прототипи на стандартизирани тестови задачи по български език в средното образование“. Работи по проект, свързан с българските традиционни словесни действия, водени семинар „Езици на субкултурите“ по въпросите на словесната комуникация.

Почива на 6 май 2020 г. в София след прилагане на интубация и трахеотомия поради установено заболяване от коронавирус.

Библиография

Има многобройни публикации[4] в областта на граматиката, правописа, правоговора, семантиката, прагматиката и антропологията на съвременния български език, както и в областта на тестологията.

Борислав Георгиев е един от съставителите на „Нов правописен речник на българския език (2002 г.)“, „Речник на чуждите думи“ (изд. Атлантис, 1996).

Членство в международни научни организации[редактиране | редактиране на кода]

• EURALEX (European Association for Lexicography)
• IASS (International Association of Semiotic Studies)
• BASS (Balkan Association of Semiotic Studies)
• IPrA (International Pragmatic Association)

Награди и отличия

• Награда за млади и перспективни учени „Проф. Любомир Андрейчин“ на Института за български език при Българската академия на науките за постижения в областта на българското езикознание (2000).
• Специална награда за публицистика на вестник „Литературен форум“ по случай 150 години от рождението на Иван Вазов и Захари Стоянов за серия публикации в същия вестник (2000).

Източници

1. „onedrive.live.com“, архив на оригинала от 16 януари 2017, посетен 16 януари 2017

2. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването

3. Езикова култура с Борислав Георгиев

4. Списък с публикации в личния сайт Архив на оригинала от 2011-10-12 в Wayback Machine..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Доц. д-р Борислав Георгиев (официален сайт и блог) Архив на оригинала от 2016-11-28 в Wayback Machine.
• Профил на доц. Борислав Георгиев на сайта на Нов български университет Архив на оригинала от 2017-01-18 в Wayback Machine.
• Статии и биографична справка на Борислав Георгиев в Литернет
• Статии на Борислав Георгиев в Slovo.bg, както и текстови версии на негови участия в раздела „12 плюс 3“ (за езикова култура) на радио програмата „Хоризонт“ по БНР в периода 2001 – 2004 и 2006 г.