ЦентърЮгоизточноевропейски център за семиотични изследвания

На 1 юни 2022 г. на 70-годишна възраст след едномесечно боледуване в болница „Св. Анна“ в София почина проф. Иван Касабов – един от най-влиятелните български лингвисти и дългогодишен член на департамент „Нова българистика“ и „Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания“. Широкоскроена личност с огромен принос в създаването на филологическите звена на НБУ и на преподаването на български език като роден и като чужд език.

Научната му кариера е свързана с Института за български език при БАН, където работи от 1975 до 2005 г.), Софийския университет (от 1991 до 2001 г.) и Нов български университет (от 1993 г. до пенсионирането си). Ангажира се и с администриране на науката – в Института за български език към БАН е заместник-директор от 1999 до 2002 г., а в Нов български университет е декан на Бакалавърски факултет (1993 – 1996), ръководител на департамент Науки за езика (1993 – 1995) и на департамент Лингвистика и чуждоезиково обучение на НБУ (1995 – 1997).

Години наред той беше сред активните учени на Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания, в чиито ранноесенни школи по семиотика участва 20 последователни години (1995 – 2017), със собствени приноси в изследванията върху Чарлз Пиърс, Фердинанд дьо Сосюр и Алгирдас Жулиен Греймас. Тъкмо проф. Касабов организира през 2016 г. конференция, посветена на 100-годишнината от издаването на „Курс по обща лингвистика“ на Сосюр. Сборникът, който бе събран с докладите от тази конференция – „Векът на структурализма“ (с редактор проф. Васил Гарнизов), колегите му от НБУ посветиха на неговата 65-годишнина.

Изследванията му са фокусирани в областта на семантиката и лексикологията, но той е и сред теоретиците в областта на лексикографията, сам създател на експерименталните „Семантичен речник-минимум“ (1990) и „Универсален енциклопедичен речник“ (т. 1, 1999, т. 2, 2003, в съавторство с Красимир Симеонов).

Проф. Касабов бе ангажиран с конкретни теми като теорията на тропите, с много от които се е занимавал поотделно. Популяризирането на филологическата наука също го вълнуваше и така той е сред редакторите и автор на статиите в частта „Общокултурни термини“ на „Литературен речник за ученици“ (2000). На сайта на НБУ може да се открие и прочете и неговата „Забавна семантика за всички. С илюстрации“. Но той беше и автор на книги в областта на философията на лингвистиката. Такава е книгата му „Лингвистиката между строгите науки и свободните изкуства“.

Беше член на Европейската асоциация по лексикография (EURALEX), на Международната асоциация за семиотични изследвания (IASS), на Международната асоциация по когнитивна семиотика (IAСS), на Балканската асоциация за семиотични изследвания (BASS), на Съюза на учените в България, на Българското семиотично дружество и на Българско лексикографско дружество.

Участва в международния проект с Технологичния университет на Берлин за Речник на жестовете (ръководител и участник от българска страна). Участник и ръководител е на проекта „Електронна база данни на българската антропонимия. Идентичност, практика и регулация на личните имена“.

Той е един от моторите за създаването на Университетски речник на Нов български университет, в който е автор на статиите „Дума“, „Йерархия“, „Опозиция“ и „Термин“.

Скептичен колега с иронична усмивка, проф. Касабов беше консерватор в най-добрия смисъл на думата. Към научните моди се отнасяше с насмешка и мнозина помнят неговия сарказъм към увлеченията на колегите му по идеите на Ноам Чомски – при това увлечение с огромно закъснение.

Пример за неговата позиция, съчетаваща научна строгост и обществена тревога, но и за писането му – сложно, но допускащо каламбури, е този пасаж от статията му „Йерархия“ в Университетския речник на НБУ: „Достатъчно е йерархията на фундаменталните ценности да бъде регулаторно преподредена и/или разрушена, за да бъдат подменени и самите ценности с други ценности. В края на краищата може да се достигне и до подмяна на ценностите с цени и на смисъла в общуването чрез динамични идеи, изразявани чрез езиковата многозначност – с втвърдени значения на еднозначни лозунгови думи от „новоговора“ на поредния „дървен“ език.“

Опелото ще се състои на 06 юни, понеделник, от 13:00 часа в храм  „Свети Георги“ (бул. „Патриарх Евтимий“ 90).

Поклон пред паметта му!

Департамент „Нова българистика“ на НБУ и ИЦ „Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания“